Любовта ми към javascript се задълбочава…

и съответно в js-файла:

Проработи и забравих за него. Няколко дни по-късно забелязах, че ако въведа нещо в input полето и след това натисна линка add another, въведеното от мен изчезва. Това беше проблем. След известно проучване – главно ровене из stackoverflow.com – намерих решение:

Оказа се, че като използвам DOM, кодът е не само по-красив, но и по-стабилен. Това някак ме накара да почувствам непозната до този момент близост с javascript.

Сега остава да напиша статия за това как показах кода за двете тирета, вместо да покажа самите тирета…

Източник: Simple Thoughts

wget -c http://somedomain.com/somefile.zip

При SCP, от друга страна, няма опция, която можем да използваме, за да продължим да сваляме така любимия ни somefile.zip. Това, което можем да направим е да използваме rsync ето така:

rsync --partial --progress --rsh=ssh someuser@somedomain.com:somefile.zip ./somefile.zip

И… да се надяваме да стане, защото не знам друг начин. А вие?

Източник: joen.dk

Става дума за комбинация без повторение и без значение от реда на елементите. За повече информация вижте в wikipedia.
Аз обаче искам да знам кои са комбинациите. Да ги имам изброени една по една – за предпочитане в многомерен масив. Затова порових из сайтовете – първо на български, после, като не намерих алгоритъм, потърсих в google на английски. Намерих на няколко места и адаптирах нещата към моите изисквания. Представям ви резултата – в случай, че ви потрябва.

Първо една функция да видим колко са на брой комбинациите:

Ето и функцията, която връща комбинациите в масив:

Ако имате въпроси, питайте смело!

Колкото до HTML5, препоръчвам ви да си вземете списанието .net. Може също да погледнете този сайт, където има табличка с екстрите на стандарта и доколко се поддържат от браузърите.

Липса на интерес от страна на възложителя

Тук не става дума за големи фирми, които възлагат нещо и самите им служители не знаят каква е целта. По-скоро става дума за хора, взели решение да се занимават с бизнес в интернет или да пренесат част от настоящия си бизнес в мрежата. Човек би очаквал от такива собственици да са енергични, дейни и надъхани нещата да вървят. Ако не сте се сблъсквали с подобен случай, при началните разговори може дори да се притесните, че ще ви ръчкат много, че постоянно ще ви питат кога ще стане и колко още има. Противно на всякаква бизнес логика обаче, след началния ентусиазъм следва едно размисляне. Обикновено такива хора не зарязват всичко, за да се впуснат в новото начинание, а си оставят вратичка на старата си работа. Или изобщо не я напускат. И след седмица-две или решават, че от сайта няма да се вадят добри пари или шефът им усеща, че е на път да загуби ценен служител и им предлага повишение. И понеже вече са платили (част от) парите за сайта, не се отказват съвсем, а веднъж на седмица-две симулират интерес за по 15 мин. Проблемите за фрилансъра идват когато възникне проблем в основната им работа. При всяко скарване с шефа или ако не им отпуснат обещаните бонуси (или колежката не им пусне), те се сещат, че всъщност са собственици и започват да звънят да питат какво стана, докъде е сайта. Държат се нагло и високомерно. Сагата с този тип възложители обикновено е безкрайна – месеци след като е изтекъл гаранционния срок, в който оправяте бъговете им безплатно, те най-после са се сетили да влязат да видят кое как работи и – разбира се – попадат на бъг. Следва дълго и мъчително обясняване защо не може да се оправи „на момента.“ В повечето случаи се стига до това, че оправяте бъга само и само да не ви занимават с глупости.

Заплахи

Това също е нещо, което според мен може да ви се случи само в нашата китна родина. Тук сценариите са доста, но съм забелязал, че често има двама човека, които стоят зад сайта като поръчители – или съдружници във фирмата. Или шеф и негов подчинен, който ви е наел. Типовете заплахи са няколко. Започва се (обикновено) със съд, защото звучи респектиращо, а и малко хора си знаят правата. Фактът, че обикновено нямате писмен договор, не е никаква пречка пред такава заплаха. Започват да носят вода от далечни кладенци – как имали платежно с вашето име, как в пощата си имали имейл от вас с офертата и т.н..

Друг популярен метод е физическата заплаха. Иронично, тя обикновено идва веднага след заплахата от съд. Такава заплаха обикновено е само намекната. Ако директно попитате “заплашвате ли ме?”, отговорът е мъгляв – нещо от рода на “аз не заплашвам, аз действам.” Разновидност на този тип заплаха е когато единият възложител започне да ви убеждава как трябва по-бързо (или безплатно) да свършите дадено нещо, за да не ядосате другия, щото другият познавал хора и първият едвам го спирал. Един вид той е добрия самарянин, който е единствена преграда между вас и големия бой. Ако се осмелите да потърсите другия, за да го питате какъв точно е проблема, излиза, че той дори не знае, че ви е заплашвал.
Третият тип заплаха, който е малко по-непознат, е заплахата да ви очернят – било в бранша, сред колеги или по медиите. Тази тактика почти винаги е блъф, понеже резултатите от нещо такова не са лесно предвидими. Възможно е „очернянето“ да ви донесе нови клиенти, които са любопитни с какво сте го заслужили. Освен това е доста рисковано – има вероятност вие да сте по-известни или с по-голямо влияние от „очернителя“, което ще му се отрази негативно.

Представих ви два проблема, с които можете да се сблъскате в работата си като freelancer. Ако искате да добавите нещо, моля пишете в коментарите.

И като стана дума за API, как според вас трябва да се произнесе това? ей-пи-ай? а-пе-и? ай-пе-и? апи? Аз лично го произнасям (неправилно) апи. Оправданието ми е, че се запознах с тази дума преди да науча английски, което никакво оправдание не е (нещо като Мичмана, който се оправда, че казвал „Падова“ вместо „Падуа“, защото не знаел как трябва и после заяви, че ще продължава да му казва така, защото вече било придобило „гражданственост“ покрай неговите коментари). Като изключим тази дума, опитвам да произнасям останалите както трябва. Това не винаги е лесно. Понякога съм свикнал с някаква дума и не се усещам, че не се произнася така, Друг път го правя, защото хората около мен така го произнасят и ме гледат някак укорително като се опитам да ги образовам. За първия случай мога да дам за пример стандарта за разделителна способност 1080i. след няколкоминутно обсъждане с един приятел на различните модели телевизори накрая се усетих, че говорим за едно и също – просто той го произнася като тен-ейти-ай, а аз като десет-осемдесе-и. Пример за второто е любимата ми думичка xerox, която е станала доста известна по нашите земи като ксерокс, а всъщност се чете зирокс. При това тя е добила толкова широка популярност, че май вече има българска дума ксерокс.

Сега малко за правописа в php (пи-ейч-пи, а не пъ-хъ-пъ или ръ-нъ-ръ). Първо да отбележа, че login се чете логин, а не лоджин. освен това, пише се length, а не lenght.

Друго, което ми прави впечатление е, че когато се стигне до имена на променливи, функции и класове, няма едно мнение как трябва да се процедира. От една страна стои въпроса за използването на „подчертавки“ срещу „камилско“ писане или смес между тях. Виждал съм всякакви варианти – някои_пишат_така, другиПишатТака, а Някои_Даже_ПишатТака. Последното е от Zend Framework, та би трябвало поне те да знаят.
От друга страна е темата за начините за кръщаване на т.нар. getters и setters. Някои хора стигат до крайности – имам приятел, който си конструираше цели изречения, ползвайки наследяване и други щуротии (например имаше методи „am“, „is“, „are“). Друг пък пише всичко с „a“, „b“, „c“ и после сам не може да си ги разбере. Ето и някои примери от „златната среда“:

Деклариране
function getByName($name) {…}; // това изглежда като повторение – имаме 2 пъти name
function getBy($name) {…}; // това изглежда по-плавно и по-четимо, но има уловка – ако искаме да имаме аналогична функция за вземане на потребител по id, тя ще трябва да е нещо като function getBy($id) – и имаме проблем.

Използване
$users->getByName(“пешо“); – това изглежда добре
$users->getBy(“пешо“); – това е малко неясно
Или ако не е хардкоднато, а с променлива (по-честия вариант)
$users->getByName($name); – тук леко повторение
$users->getBy($name); – това е добре

Макар да изглежда по-добре, аз избягвам да използвам getBy($name) и си карам с добре познатото getByName($name).

Има още доста какво да се каже по темата, но за днес ще спра дотук. Ако някой иска да добави нещо, заповядайте!

• за да коментирате даден ред в php, е достатъчно да натиснете ctrl + / — това слага две черти // в началото на реда.
• за да смените местата на 2 последователни реда, отидете върху първия и натиснете alt + стрелка надолу (или нагоре, ако сте върху долния).
• за да изтриете ред, натиснете ctrl + D.
• за да добавите коментар за функция или клас в стил javadoc, отидете над функцията, напишете /** и натиснете ентер. магически ще се появи описание на параметрите на функцията, като само трябва да ги опишете.



• за да сравните 2 файла, маркирате ги и двата с ctrl в navigator-a на еклипс и после натискате дясното копче на мишката и избирате Compare With -> Each Other. като ви се появят 2та файла, сменете Text Compare с PHP Compare горе вляво от падащото меню, за да ви оцвети файловете. след това горе вдясно можете да копирате различния код от единия файл в другия. понеже понякога като дадете Save, самите файлове не се променят (явно някакъв бъг), отворете си отделно 2та файла, заедно с прозореца за сравнение. след като свършите с промените, запишете направо променените файлове – всеки от неговия си прозорец/таб.
• за да смените регистъра на текст, първо го маркирайте и после натиснете Ctrl+Shift+x (за да стане с ГЛАВНИ БУКВИ) или Ctrl+Shift+y (за да го направите в малки).
• ако хич не обичате да ползвате мишката, можете да местите екрана без да местите курсора, като използвате Ctrl+стрелка надолу (респ. нагоре).

а вие знаете ли някоя хитрост?

<?php if(isset($_GET["body"])): ?>
<?php if($_GET["body"] == 1): ?>
<body>
<div id=“test_div“></div>
<script>document.getElementById(’test_div’).innerHTML=’някакво съобщение!’</script>
</body>
<?php elseif($_GET["body"] == 0): ?>
<div id=“test_div“></div>
<script>document.getElementById(’test_div’).innerHTML=’някакво съобщение!’</script>
<?php endif ?>
<?php else: ?>
<a href=“?body=0″>без body таг</a> | <a href=“?body=1″>с body таг</a>
<?php endif ?>

function debug($var) {
echo „<pre>“;
print_r($var);
echo „</pre>“;
}

с нейна помощ данните са много по-четими. слагам я в някой файл с общи функции и всичко е много удобно.
понякога обаче се случва да пиша по много различни скриптове и ми се налага да създавам функцията всеки път наново и да я добавям в кода. и ако я забравя, може да създаде проблеми (например да ме питат „това кво е?“) джони ми показа по-удобен начин за instant debugging, за който обаче задължително ще ви трябва eclipse. от менюто Window изберете Preferences -> PHP -> Editor -> Templates -> New… след това пишете за Name нещо лесно (например dmp), а за Pattern пишете:

echo „<pre>“;print_r(${cursor});echo „</pre>“; / / FIXME: Delete this line

давате OK, OK и тествате – в php кода си напишете dmp и натиснете Ctrl+Space.

Zend_Loader::registerAutoload();
Zend_Session::setOptions(array(’cookie_domain’ => ‘.sait.com’));
Zend_Session::start();

по подразбиране ZF използва текущия поддомейн (например www.sait.com или ivan.sait.com) и при промяна (например ако иван иска да види профила на петя на petya.sait.com) изисква парола. това разбира се се случва, ако ivan.sait.com и petya.sait.com изискват парола. но добре знаем, че сесията се използва и за други неща.

този съвет е тестван на zend framework 1.8.

при инсталиране ми даде, че в пакетната система има подобен плъгин, но е по-стара версия. реших да заложа на по-новото. след инсталиране на пакета трябва да рестартирате пидгина.

после от Accounts -> Manage Accounts -> Add избирате Facebook за протокол. ако сложите отметка на New mail notifications, пидгин ще ви показва, че имате ново писмо при нови notifications във фейсбук. ако искате при смяна на статуса на пидгин, автоматично да се сменя и статуса във фейсбук, идете на Advanced в настройките на акаунта и изберете Set facebook status through Pidgin status.

ами това беше – ето какво се получи при мен.

но като изрежа първите 200 символа с substr($description, 0, 200), последният символ от резултатния низ понякога не се показва както трябва. след консултация с любимия ми хелп, разбрах, че substr не е multibyte и съответно „реже“ последния двубайтов символ на две, което предизвиква проблема. препоръката е да се ползва mb_substr или – още по-добре – mb_strcut. разликата между последните 2 е, че mb_strcut ще пропусне един символ накрая, ако е „отрязан“ по средата, та е някак по-сигурно. след като сложих mb_strcut($description, 0, 200), проблемът остана, та след още малко четене, добавих и mb_internal_encoding(’UTF-8′). това вече оправи нещата. финално останаха тези 2 реда:

също така смених и задаването на новите координати – сега става с:

пълния код на скрипта можете да свалите тук, а работеща версия има на dchakarov.com/jquery.